На светло
искам да те виждам във детайл
искам цялата да светиш
прожекторът е нежен
разтопява се върху ръцете
и лявата ти скула
прониква в порите ти
засияваш меко
изплуват тайни
прозиращи в пашкула
виждам душевните изрезки
и глътнати монети
във фонтана хвърлени
като на рентген
виждам рамки безполезни
с ненарисувани портрети
утайката на гнили думи
стара травма
на изтънелия ти глезен
а ти светиш светиш
не е прожектор
ореол е
на сърцето ти
* * *
Escape world
Завъртам глобуса пред себе си
в издебнат промеждутък.
Моля показалецът ми да попадне
в точка на спасение.
Завъртам го като рулетка.
Толкова самонадеяно
очаквам да спечеля,
че не преценявам
силата
на желанието си
и последствията.
Топчето изхвърча.
Напуква глобуса.
Запокитва Африка на Хималаите.
Атомното му сърце
невидимо се разпрашава
над онези, които
не са стъпвали
в игрална зала.
Но нима имаше
по-благоприятни варианти?
Червено или черно?
Да бръкна във кръвта -
пак ще се изцапам.
Да бръкна във смъртта?
Това вече
звучи като възможност.
* * *
Естествено обичане
Любовта ни е преливаща размяна:
болката ти вземам - и без да ми я даваш,
болката ми вземаш - не се съпротивлявам.
Късметлии сме, ако тръгнем тихо двама.
Без болка.
* * *
На Аполония, нещо важно
Нямаше антракт в амфитеатъра.
Нямаше рекламни паузи.
Всичко мина на бутилка
кислород и плавници.
Сплетохме си гривни
с водорасли, дихания и глина,
на които закачихме
два-три залеза
за талисмани.
Нарисувахме картина
"Валс със риби"
и я пуснахме да плава
по една Белуга.
Смокините се изчервиха
като пияни вишни
от нашите си
разлики и бенки.
Татуирахме в скалите
най-дългите си сенки
с цялата протяжност,
на която сме способни.
Ти ми каза нещо важно,
но не го запомних.
* * *
По график
Днес е моят ден за разпадане -
проверих го във графика си.
Ей така, само за малко.
Колкото по-дълго отлагам,
отломките са по-кални,
утайките - по-трудни за снаждане
като тръгна после да се събирам.
Така медитирам -
с редовно и леко пропукване,
колкото да се измъкне душата
без да е нужно да чука.
Изпие си облака, изпуши тревата
и пак си се мушне
обратно във пъкъла.
* * *
Нямаме какво да губим
Ние с вас сме още тук
по някаква случайност.
Абсолютно съвпадение.
Усещането е, че
с голяма вероятност
съществуваме и ще останем.
Не е вярно.
Ние сме сапунени балони
над минирано поле
с бодли, жила и хищнически зъби,
движени само от инстинкти.
Или от равнодушната им липса.
Никой не очаква кога ще пресече
на неговия път
мрачна, уродлива грубост
и грозно ще намигне.
И сярно ще се киска.
За падналите полети
не се говори дълго. Какво пък?
Някакъв си кълбовиден въздух,
който рано или късно
щеше вкъщи да си ходи.
Ние с вас сме още тук
по някаква случайност.
Абсолютно съвпадение.
Усещането е, че
с голяма вероятност
не съществуваме. Но ще останем.
Нямаме какво да губим.
* * *
тунел
очите уморени от писане до три
но и няма как да бъде друго
свределът отвътре не спира да върти
за да свързва севера със юга
* * *
изкривяване на времето
в кинескопа на детството
оглежда се античният ми глобус
огънати са на стаята стените
изкривени времевите линии
светлината е от чай с липа и шипки
в кинескопа някак си сме
аз и моето продължение
заедно в крепостта на миналото
в страната на всички страхове
освен един - от времето
* * *
